Европамоят континент

Обиколка на Франция

Хриси спечели стипендия за магистратура в престижното училище по комуникации в Анже – Франция. Въпреки че щяхме да сме разделени девет месеца, решихме, че това не е възможност за изпускане и един септемврийски ден пълен с носталгия, я изпратих на летището с еднопосочен билет.

Тя учеше, аз работех и времето летеше неусетно. Точно по това време бяха славните години за Investor – пускахме сайт след сайт, потребителите се рояха а продажбите растяха с минимум 80% на година.

Париж - Анже - Нант - Гренобъл - Ница - Монако

Средата на лятото дойде, с полет София - Париж и после скромните 300 километра TGV, се озовах на празничното завършване на випуск 2007 на Ircom. Отпразнувахме подобаващо, французите знаят как – общо купона беше около три дни. Междувременно успяхме да разгледаме Анже и Нант – спокойни и уредени градове.

В Анже се разходихме около средновековната крепост и катедралата... то май това е интересното там, другото е спокойствие мек климат и розе.

Нант като център на Пеи дьо ла Лоар е по голям но и там освен замъкът на Дуковете на Бретания и няколко катедрали няма друго интересно, освен може би добре поддържаните паркове пълни с рибки, костенурки, патици и други птици.

Добре че не носих много багаж, защото багажът на Хриси, беше както и да го погледнеш „свръх багаж“. На снимката си личи.

Хриси на Gare de Lyoun

За около ден с прекачванията стигнахме отново с TGV до Гренобъл, където „брачеда“ ни чакаше на гарата. Всъщност не сме братовчеди, а кумове, това ни е останало още от шегите по купоните в „Техническия“.

Казват че Гренобъл е разположен в нещо като леген – отвсякъде планини и по-средата река, която понякога пълнела легена. Гледката от Бастилията е невероятна, не е за изпускане. Има и готини барове, ходихме в един със странни бири от типа на черешова и други, естествено брачеда ни заведе.

Не стига че ни приютиха, ами хапвахме и специални френски ястия, че даже и ни дадоха колата да отидем на море! За всичко сме им много благодарни. Пътят към Лазурния бряг има два варианта единият – магистрала, естествено платена, другият завой през Алпите. Изпрахме отиване по магистралата и връщане през планината. Така за около пет часа бяхме в Марсилия. Марсилия е другата Франция – мръсно и оживено. Случайни минувачи ни предупредиха да не си носим фотоапарата на врата, щели да ни го откраднат. Разходихме се до морската гара и това ни стигаше.

Следобед пристигнахме във Вилньов Лубе. Хотелът ни имаше панорамен басейн на покрива, който беше добра алтернатива на каменистия плаж. Редувахме ги, като на плажа се разхлаждахме с бира а на басейна с Pastis. Ходихме до Кан. Нищо интересно. После Ница, там панорамната тераса над плажа предлага красива гледка. Открихме Ез. Старинно мини градче между Ница и Монте Карло. Струва си. Стигнахме и до Монте Карло, където покарах голфа на брачеда по трасето за Формулата и това беше.

На връщане, въпреки многото завой през Алпите не сгрешихме. Пътят е живописен, на места издълбан в скалите. Спирахме в малки планински градчета, видяхме кристално сините алпийски потоци и голите скалисти върхове на Средиземноморските Алпи.

Отново в Гренобъл си направихме сполучлива разходка за един ден до Женева и Анси. В Женева направихме разходка по женевското езеро с корабче около известния фонтан Jet d'Eau.

Анси се оказа много интересно градче. Наричат го Венеция на Франция. Симпатичните френски къщи са опасани от пълноводни канали, в които водата се движи доста бързо, явно са каптирани планински потоци. Разликата с Венеция е, че логично не са плавателни, но пък са свързани с огромно езеро, където може да се наеме малка лодка за разходка.

За накрая си оставихме два дни в Париж. Кулата, Лувара и другите известни забележителности си бяха на местата. Важното е, че се видяхме се с Тошето aka Тигре и Надеж - да вече и той беше женен.

Връщайки се към дома и двамата с Хриси не подозирахме, че всъщност вече сме трима и животът ни ще се промени доста след това чудесно пътуване!

Нагоре