Европамоят континент

Специализация във Франция

След гимназията ме приеха в Техническия Университет в София в специалност „Електроинженерство“. След втората година ни класираха по успех и една част от курса замина на специализация във Франция. Аз бях в тази част и така с полет на Air France се озовах в Париж.

Полет София - Париж

Пътувахме с Airbus А319. Това беше първото ми пътуване с реактивен самолет и логично беше интересно. Преди това бях летял с един Антонов 24 от Варна до София. Полетът беше около три часа, и доста друсаше.

Air France Airbus А319

Кацнахме на летище Шарл де Гол и от там ни закараха до гара Монтпарнас. Там ни чакаше TGV-то за Рен. Качихме се, вътре беше луксозно и уютно. Имаше даже телефони! Влакът потегли, без да усетим. Плавно и безшумно излизахме от Париж.

Париж - Рен с TGV

Определено Високоскоростните влакове са транспортът на бъдещето. Тръгват от централни части на града, няма турболенции и естествено са много бързи. Пътувахме със 250 – 300 километра в час, скорост която почти не усещахме, единствено в тунелите звуковата вълна се обръщаше и се усещаше дисконфорт в ушите.

TGV на гарата в Рен

Пристигнахме по тъмно. На гарата ни чакаха семействата при които всеки от нас щеше да прекара две седмици – нещо като езикова интеграция. Моите се оказаха много готини. Семейство с три деца, като жената беше чернокожа. Голяма симпатяга! Имаха семпла къщичка с голям двор в една от комуните около Рен. Комуна във Франция е нещо като селце на няколко километра от града. Голямото им дете се беше изнесло вече от тях и аз бях в неговата стая.

През деня ходих на курс по френски а вечерите бяхме със семейството. Говорихме си за много неща. Установих, че хората там живеят доста по-спокойно и по-подредено, стараеха се нещата да изглеждат добре, защото това им създаваше удоволствие.

Виж Галерията от Рен

През уикенда се натоварихме в семейния Ситроен BX и отидохме до Атлантическото крайбрежие на запад. Какво видяхме там виж тук: Морбиан, Карнак и остров Уа

Две седмици след пристигането се преместих в кампуса на Университета. Малки стаички със мивка и общи бани на етажа. Добри условия, малко вехто, но това не беше проблем, за разлика от постоянния шум от събиранията вечер. Е в повечето взимах участие и аз. Всеки четвъртък имаше голям купон със жива музика в едно огромно хале, имаше и наливна бира, музиката беше каквато харесвам, живот с една дума. Само дето трябваше да ходим на занятия през деня, но това не пречеше да сме доволни, все пак трябва да се върши работа. Имаше огромни компютърни зали свързани с Интернет и след вечеря откривахме какво е това бърз Интернет. За сравнение по това време - 1998 в къщи бях с модем с максимална скорост 1.2К, една мп-тройка от 5Мб се сваля за час и нещо. Играехме и на Quake в мрежа, абе веселба! А щях да забравя, за пръв път там работих на SUN Sparc станция с UNIX, нещо велико за този момент за мен, защото по това време точно започнах да се занимавам с Linux на PC.

Един от уикендите решихме да отидем до съседния град Кемпер. Как стигнахме до там и какво видяхме виж тук: Кемпер – културни останки от древна Бретания

Последният свободен уикенд ни организираха екскурзия на север до Динан, Сен Мало и Мон Сен Мишел. Този пътепис виж тук: Северното крайбрежие на Бретания

Париж

След два месеца обиколки из Бретания и учене дойде време да се прибираме. Качихме се на TGV-то и неусетно се озовахме на гарата в Париж, от там набързо в хостела за да оставим багажа и юруш на улицата. Направихме бърза нощна разходка, като при нас се присъедини и Тошето, близък приятел, който учеше в Париж. Естествено минахме през Пигал, на път за Сакре Кьор от където се откри прекрасна панорама на нощен Париж. Минахме по Шанз-Елизе и завършихме разходката в бар Честърфийлд.

На другия ден посетихме Лувъра и се качихме на Айфеловата кула. Обикаляхме с метрото, ходихме до бизнес квартала Ла Дефaнс.

Париж ми хареса, а и нямаше начин до този момент не бях виждал толкоз космополитен град. Е в метрото имаше не много приятни гледки но те не можаха да попречат на доброто ми настроение.

Последния ден посетихме дворецът Версай. Не беше нещо особено, даже го приех като губене на време, нямах търпение да се върнем в града и да се забием отново в Честърфийлд. Последната вечер там беше паметна. Пийвахме бира и се запознахме с най различни хора, испанци, италянци, французи нямаше, освен барманите. Вечерта мина неусетно и с последното влакче на метрото се прибрахме. На другият ден вече си бях в къщи.

Виж Галерията от Париж