Европамоят континент

Уиндсърф в Турция

Уиндсърф карам от 12 годишен. Отначало тумбест мистрал – на него се научих да карам и усвоих основните принципи на ветроходството, после фънборд, на който вече се развиваше скорост но липсата на „налъми“ или footstraps не позволяваше да се достигне максимума на глисирането. Ето защо 2001 реших да се оборудвам със нов „материал“, първо риг а следващата година дъска. Някъде по това време климатичните промени направиха Черно море неподходящо за уиндсърф през лятото, ето защо реших да отида някъде по-далеч. Тогава се говореше за добрите условия за сърф в Турция особено за остров Гьокчеада, като една сравнително близка дестинация. Поразтърсих се в Интернет и реших да отидем в Алачатъ – раят на уиндсърфистите.

Натоварихме материала на „Типото“ и потеглихме към Капитан Андреево. На границата бяхме към 11:00, но ни посрещна дълга опашка от прибиращи се гастарбайтери. Два часа ги гледахме как прибутват колите си. Тази черна работа беше поверена на нежните половинки в семейството, туктаме имаше и по някоя тъща.

София - Чешме - Измир - Истанбул

След обичайна проверка и такси, стъпихме на Турска земя, заобиколихме Одрин и поехме надолу към Чанаккале. Пътят минаваше през бедни погранични селца, в централните части на които преобладаваха групички от пушещи мъже. След като достигнахме Дарданелите, пейзажът се промени и едно след друго малки курортни градчета преминаваха покрай нас. Крайбрежието е живописно и опасано от красиви борови горички.

Започна да пада здрач и това ни напомни, че трябва да намерим къде да пренощуваме. Отбихме в първото селце и с изненада установихме, че всички къщи са ваканционни вили, които не се даваха за по една нощ. Намерихме нещо като хотел, но условията в него бяха по зле и от къща от началото на 20-ти век – легла вкопани в стената с по една черга отгоре и по средата на стаята печка на дърва. Отказахме си и продължихме. На излизане от селото закачих „Типото“ отдолу на една доста висока шахта, но даже и не спрях да проверя за щети, всичко изглеждаше нормално. Странно, в България шахтите обикновено са пропаднали, може би щяха да полагат още асфалт по улицата и затова шахтата стърчеше.

Продължихме да търсим хотел оглеждайки табелите по главния път. Не за дълго защото в колата се разнесе миризма на феродо. Отбих и видяхме че едното жило на ръчната се е оплело около колелото и фактически съм карал на ръчна. Наложи се да вдигнем на крик и да разплетем жилото. Не беше много лесно но успяхме. В резултат ръчната вече почти не държеше, но важното беше, че колата вървеше. Споменах ли че бяхме натоварили 4-5 стека бира по два литра плюс консерви свинско месо – все дефицитни стоки в мюсюлманска Турция.

Кораб по Дарданелите

Вече почти се беше стъмнило, а търсенето на хотел не напредваше много. Стигна се дотам, че преговаряхме с един македонски турчин да разпънем палатки в двора му, но не се разбрахме за парите, искаше ни нещо като 10 Евро на човек май. И по добре, малко по-надолу намерихме хотел – стар, мизерен, но с чисти чаршафи и почти без пари. Легнахме уморени, а на сутринта ни посрещна невероятната гледка към Дарданелите и големите кораби, които бавно се влачиха по водата.

Потеглихме към Еджеабат, от там се взима ферито за Чанаккале. Наредихме се и след около час, вече плавахме към Азия. Пътуването е около 45 минути и към края на кораба стана суматоха – всички наскачаха по колите, включително и ние за след миг вече карах по тесните улички на първия азиатски град в който съм бил. Е имаше нещо ориенталско, но далеч от това което очаквах. Турция все пак е вратата към Ориента - нещо средно между Запада и Изтока, това последното важи и за България.

Чанаккале ферибот

Пътят към Измир криволичи покрай Егейско море и се минава през всички крайбрежни градове и курорти, даже на места се налага да изчакаш летовници отиващи на плаж с надуваеми дюшеци под ръка. Освен това асфалтът е примесен с чакъл и пътят е ужасно грапав, в резултат се кара по коловози от каучук. Е към 8 вечерта излязохме от Измир и поехме по магистралата към Чешме. След час вече бяхме на спота, имаше и карачи. Ние обаче отидохме до къмпинга където се оказа, че не става за палатки, нямаше места и в двете малки хотелчета до спота, затова разпънахме в един къмпинг в Алъджъ - от другата стана на полуострова. Няма да ви казвам как го намерихме, без GPS, без турски език, но точно в тези малки победи се крие чарът на пътешествията.

На сутринта се събудихме в прекрасна лагуна с палми по брега, направихме един плаж и си събрахме багажа, за съжаление бяхме далече от спота, иначе мястото си го биваше. Наехме чудесен апартамент в Алачатъ, след малък пазарлък с хазяина, превеждаше ни един български турчин изселник, който почиваше във въпросния комплекс. Оказа се, че в Турция бая хора говорят български.

Паша Лимани

Следващите дни не се прави нищо освен каране на сърф. Мястото е създадено за това. От сутрин до вечер бях на дъската, как не ми писна не знам. Хванахме един ден безветрие, та използвахме да идем до централния плаж на Алъджъ, където многото народ ни дойде в повече, но пък отидохме на спа в морето - уникални минерални извори в самото море оградени с камъни. Ходихме и на разходка до Чешме – голямо пристанище по пътя за което се удивихме от огромния брой луксозни вили в района.

Виж Галерията от Турция

Спотът Алачатъ

Времето неусетно отлетя и дойде моментът да потегляме на обратно. Планът беше да разгледаме Истанбул, затова минахме през Бурса, после взехме ферибота за Гебже и се озовахме в азиатските покрайнини ни Истанбул. От там след 5 часа път през градска магистрали се добрахме до мостът над Босфора. Шофирането в този огромен мегаполис е истинско предизвикателство, но като софийски шофьор бързо свикнах. Към 10 вече бяхме в къмпинг в квартал Атакьой, и пийвахме твърдата версия на бира Ефес.

Истанбул

Един ден в Истанбул не е достатъчен затова се задоволихме само с посещение на Синята джамия, Света София, дворецът Топкапъ и естествено Капалъ чарши. Гледката от терасата на двореца е поразителна, има и интересни експонати, като косъм от брадата на Мохамет и жезълът на еврейския цар Давид. Капалъ черши е забавна, мисля че за всеки е полезно да пробва уменията си на пазарлък с месните търговци. Един съвет за накрая, заредете се с бира, в центъра на града няма такава или се продава нелегално в скрити хладилници на дебела цена – поискаха ми 5 кинта за малка бутилчица. А и щях да забравя, ако сте с гадже, и пътувате в претъпкан рейс, ако се освободи място накарайте я да седне, ако до нея стой мъж, веднага ще ви отстъпи и неговото.

Виж Галерията от Истанбул